|
|
| фигура 1 |
|
|
| фигура 3 |
На края на дебелото ни черво се намира разширение, което се нарича ректум (в синьо на фиг. 1). Когато се запълни ние изпитваме познатото чувство, че трябва да отидем до тоалетната. И за да не стане авария, докато намерим подходящо място, природата мъдро е поставила там "кранче" - аналният проход е стегнат с примка и същевременно е прегънат. Това гарантира, че всичко ще си остане на място, докато не отворим прохода.
 |
| фигура 2 |
А как се отваря този проход? Това го знае всяко дете - достатъчно е да клекнете. Тогава се случват три неща:
1. Стягащата пуборекталната примка, (фиг 4 долу) се разхлабва и едновременно с това ректалния канал се изправя (фиг. 2-2 в ляво). Така всичко може безпрепятствено да излезе навън.
2. Бедрата притискат червата и апендикса; поддържат ги и същевременно изтласкват съдържанието им навън (фиг. 3 в дясно).
3. Дясното бедро притиска и плътно затваря илеоцекалната клапа между тънките и дебелото черво.
Това е правилната стойката за изхождане, определена ни от природата.
За да се изходим ние сядаме на нея. В седнало положение червата не се подкрепят от бедрата, а аналният проход остава блокиран. Налага се допълнително напъване за да се преодолее този блокаж. Ефекта е опустошителен! От една страна напъните ден след ден увреждат стените на аналния канал, предизвиквайки хемороиди и диверикули, а от друга страна без подкрепата на бедрата изхождането става непълно, илеоцекалната клапа изпуска в тънките черва бактерии и отпадъци. Така сами се замърсяваме и си причиняваме цял куп болести!
 |
| фигура 4 |
И има защо -- тялото е безценен инструмент, резултат от милиони години еволюция. То има потенциал да живее над 120 години ако го стопанисваме правилно. Уви, повечето измежду нас едва успяват да изкарат дори половината и напускат този свят болни и грохнали, защото са съсипали тялото си.
Човекът изглежда е единственото същество на Земята, което съзнателно поврежда собственото си тяло и така си съкращава живота с болести и страдания. А всичко е толкова просто…